Описание
Хиуаре Базар – селотo - чудо с над 60 милионера през 2011 е разположено в Западна централна Индия, където валежите са едва 400 мм годишно и където в резултат на сушата ⅔ от населението са били под линията на бедността през 1995 г., а 50% имигрирали в градовете.
Ключът към успеха е в комбиниране на нефинансови и финансови обществени средства, разпределени с решението на общността за постигане на финансови резултати чрез възстановяване на природните ресурси. Сред най-важните мерки са: управлението на водата и построяването на резервоари, контрол на пашата, микрофинансиране, социално подпомагане на бедните,
Какво е sarpanch – избрана глава на селото начело на местната институция за самоуправление, която се нарича panchayat (местното селско правителство) в Индия. Сарпанч заедно с останалите избрани членове - panchas (members), създават gram panchayat. Сарпанч е контактната точка между представителите на централизираното управление и общността от селото.
Няма семейство в селото, което да се чувства изключено от управлението на ресурсите. Освен това, съществуват системи за хората без земя и по-ниските касти (въпреки че те не са много в Хиуаре Базар), които са добре организирани от Панчаята. Местното управление помага на хората финансово, ако е необходимо.
Трагедията на общото (the tragedy of the commons):
• Режима за собственост в региона, както и в останалата част от страната предразполага за прекаленото изхабяване на ресурсите на водата. Водата принадлежи на тези, които притежават земята, водата е свободен ресурс и няма контролирано управление. Подземините води се захранват от само себе си. За напояване се изплозва предимно подземна вода 80-90%, изпълнено е със сонди.
• 400 mm годишни валежи (550-750 mm са характерни за две трети от територията на страната.)
• Алкохолизъм, насилие, 22 магазина за алкохол.
Промяната:
- Учене с преживяване: за проектите;
- Gram Sabha: срещи всеки месец, водени от нуждите, всички гласове са взети предвид, няма един взимащ решенията;
- Власт на хората - хората приоритизират техни проекти за развитие, полагат доброволен труд чрез shramdaan и управляват природните си ресурси, прилагайки правила;
- Прозрачност и отговорност – expenditure statements достъпни за всички – това помога да бъдат убедени тези, които се съмняват;
- Управление на водните ресурси – в момента 90% е напоителна;
- Управление на почвата, ерозия, забрана за паша.
Резултати:
• През 1995 г. – 168 семейства са под линията на бедността;
• Селото с 235 семейства и население около 1 250 души в момента има около 60 милионера.
• През 1995 г., месечния доход на глава от населението е бил около Rs 830 (10 eur). Сега е Rs 30,000 (372 eur)
Достоверност: |
|
|
1 |
|
Вашият коментар